Римската екипировка през IV век

 

 

Римската военна екипировка през IV век се различава значително от тази през I-II век.  Всички знаем как изглежда един римски войник от I-II век, благодарение на филмите (няма да коментирам, че често образа им е неверен), за добро или лошо, този образ остава като „символ“ на римския войник.  За съжаление няма нито един филм за къснимската армия, защото за незапознатия човек, те изглеждат като

варвари. Истината е,че Рим през цялата си история взаимства по някое оръжие, стратегия или защитно облекло от своите противници, които повеждава – такъв случай са келтския шлем, испанският къс ме гладиус, скутума и тн. IV век не се различава особено – варварите се увеличават и римляните сменят постепенно своето въоръжение и екипировка. Но какво означава цялостно сменяне на визията и откъде знам как са изглеждали? За наш късмет има много запазени източници, извори, изображение, където хората занимаващи се с исторически възстановки успяват много успешно да пресъздадат всеки аспект от римската късна визия.

Нека започнем с разглеждането на всеки един аспект от късноримската визия, като започнем от самите дрехи:

Традиционно туниката, която наричаме далматика, се шие от едно сгънато на две централно платно с дължина два пъти дължината на туниката. Обикновено дължината на далматиката е такава, че да покрива коляното, но често след като се запаше отгоре с пояс, тя се издърпва така, че долния край достига средата на бедрото.
Също така традиционно, далматиката е и доста широка – ранните далматики, както въобще всички римски туники, достигат до 90, че даже и 100 см. ширина. По-късните, под варварско влияние, се стесняват, но пак остават сравнително широки, да кажем едно 66-72 см. (при норма примерно 56-60см). Тъй като в древността рядко са били тъкани толкова широки платове, се използват 2-3 платна с ширина 36-42см.
Друго характерно за далматиката е правата кройка – евентуално с цепки отстрани, които цепки продължават до средата на бедрото, по-късно се появяват варианти, при които вместо разрези, отстрани се вкарват клинове – до талията или до подмишницата. 

 

 

 

 

 

 

 

Отворът за главата традиционно е просто прав прорез в района на сгъването на централното платно(при което отпред се образува характерна гънка), по-късно се появяват различни варианти – правоъгълник, полукръг, елипса, кръг.
Ръкавите първоначално са прави, но по-късно, под варварско влияние, започват да се използват стесняващи се ръкави. Най-характерните елементи, тези именно, които превръщат простата туника в далматика се наричат клави( clavi, в единствено число clavus). По-точно клавите са елемент, който присъства и в традиционните римски туники, но при далматиката клавите получават характерна декорация, която именно ги отличава от дотогавашните туники.
При ранните туники клавите са просто ивици от плат или пък някакъв шнур/тасма пришити по дължина на основните шевове от двете страни на централното платно. Като понякога тези клави са оцветени в цвят различен от този на цялата туника.
В един момент обаче се появява практика клавите да се украсяват орнамент. Този орнамент не минава по цялата дължина на клавите, а се прави само в тези им участъци, които са над талията. Освен това, в двата си края всеки орнамент завършва с фигурен накрайник – терминал.

 

 

 

 

Именно този тип декорация е характерен за далматиката.

Първоначално цялата декорация, включително и терминалите се бродира/втъкава върху клавите, които си запазват дължина, колкото е пълната дължина на шевовете, върху които са пришити.

Но, тък като бродирането си е бавен и скъп процес, хората още в древността са измислили по-лесен и бърз процес за израбой,биткаботване на клавите, които просто се изрязват от плат с различен цвят, често със шарки, като терминалите се изрязват заедно с клавите.

В този случай дължината на клавите е толкова, колкото е била преди дължината на декорацията. Платът от който се изработват такива клави може да е не само с различен цвят, но и от различен материал, примерно на ленена или памучна туника клави от вълна или брокат.
Появява се и вариант, при който клавите са изрязани от някакъв плат, но терминалите не са от същия материал, а се правят като отделни детайли, най-често от някакъв декоративен шнур/тасма и се пришиват отделно.

Друг характерен за далматиката елемент са едни парчета плат, които се зашиват на раменете, от двете страни на клавите. Тези своеобразни „нараменници”, нямат определено име а се наричат с имена, които означават „кръг”, „квадрат”, „”овал” и т.н., тоест – отразяват формата им. Те обикновено са декорирани в същия стил, както и клавите.

С въвеждането на клави, които са не бродирани, а изрязани от друг плат, „нараменниците” започват да се правят от същия плат, както и клавите, като вместо две отделни парчета, на раменете на туниката се пришива едно цяло парче, което минава по дължина на ръкавите и перпендикулярно на централното платно. Клавите се пришиват над този нараменник.

Клавите с терминал накрая и нараменниците са един вид задължителните елементи на далматиката. Освен тези задължителни елементи, далматиката може да има и такива елементи, които по принцип не са задължителни.

Това са, на първо място елементи, които по форма и декорация повтарят нараменниците, но могат да са с по-малки размери от тях. Тези елементи, наречени орбикулуми, обикновено са общо четири – два отпред и два отзад, долния край на туниката.

Понякога обаче тези елементи могат да са само два – един отпред и един отзад, в тоя случай се разполагат централно.

Друг незадължителен елемент са ивици пришити напречно на ръкавите. Тези ивици могат да минават по края на ръкава, като маншет, могат да са и на известно разстояние от края, могат да са няколко – две-три на брой.

Новост в облеклото от IV век са панталоните, които първоначално се носят само през зимата и основно от северните легиони. Панталона е считан за варварска дреха, която не се носела в Рим, с течение на времето тенденцията се променя. Това изображение е може би най-известното изображение на паналон от IV век, намиращо се Силистренска гробница. Любопитна подробност е,че този тип панталон завършва с т.нар чорапче. Панталоните са изключително удобни и предпазват от студа, 

 

 

 

 

 

 

От III до V век преобладават друг тип обувки, това т.нар. обувки от затворен тип „калцеи“. До преди този период преобладат сандалните обувки тип „калиги“.

Коланите също се променят,

oбр. 4.1 – Местонамиране: с. Великово, Добричко (
Описание: бронзова тока; плочката и рамката са свързани с допълнителна шарнирна ос; с четири дупки за нитове, един е запазен
Размери: дълж. на плочката 3,1 см, шир. на рамката 4,0 см
Датиране: ІV в.
oбр. 4.2 Местонамиране: Ятрус, при с. Кривина, Русенско;
Описание: бронзова тока, рамката е отчупена; езичето е със заострен връх и S-виден профил
Размери: дълж. на плочката 7,5 см, дълж.на езичето 4,2 см
Датировка: трета четвърт на IV в. първа половина на V в.
oбр. 4.3 Местонамиране: некропол в местн. “Дъното” при яз. Батак, от могила №1
Описание: бронзова тока, с оребрена рамка, с улей за езичето; ажурно оформена плочка, украсена с врязани коцентрични кръгове и “птиче око”; плочката вероятно е двойно прегъната, тъй като има три нита само в задната част на плочката
Размери: дълж. 7,2 см, шир. 4,2 м
Датировка: ІV в.

oбр. 4.4. Местонамиране: Нове, при Свищов; Археологически музей Свищов
Описание: бронзова тока, с елипсовидна рамка, плочката е с три нита, езичето е профилирано, със S-виден профил и подвит връх
Размери: дълж. 4,7 см, шир. 3,6 см
Датировка: втора половина на IV в. – начало на V в.

Римски късен плащ

Както в ранната история на Рим и през IV век се носят наметки и плащове, които защитават войника или цивилния гражданин от атмосферните влияния.

 

 

 

 

 

 

 

Върху панталона се носят специален плат, който се увива около краката за пристягане и допълнителна защита наречени навои.

 

 

 

 

 

 

 

 

Много важен елемент от късноримската екипировка е торокомаха (платнен доспех). Тази част от екипировката е много важна, защото не всички войници имат финансови възможности за брони или ризници, затова голяма част от армията е облечена с торокомах.

 

 

 

 

 

 

 

 

По това време римските войници започват да носят халчеста броня, тя е много по-лесна за поправяне, удобна за носене и евтина от лорика махата. Тя предпазва от повечето удари с изключение на мушкащите.

 

 

Още покрай дакийските войни /началото на 2 век/, римските легионери отново започват да използват наколенниците, за да предпазят крайниците си от сечащите оръжия на даките. Те започвали от глезена и стигали до коляното /но не и над него, както при гърците, например/.

 

 

Arma manica

Този протектор за горния крайник, съставен от съчленени метални пластини, се появява у римските легионери в хода на Дакийските войни в края на 1-ви век. Съдейки по изображенията от Нотицията и колоната на Аркадий, маниката се е използвала и в късната Античност, макар и да не е ясно дали е спадала към екипировката на катафрактите или на тежката пехота.

 

Щитовете също променят своята форма като става кръгли –

Римски щитове от Дура Европос /средата на 3 век/. Размерите им остават непроменени и през 4-5 век, въпреки появата на кръгли конични щитове, които са 98-108 см. в диаметър:

 

  

 

Щитовете са имат т.нар умбо (метален израстък с който се нанасяли удари)

 

Шлемовете също се променят –

В края на 3 век, когато Диоклециан реформира армията, държавните оръжейници започват масово производство на опростени шлемове тип „intercisa“. За разлика от ранноимперските шлемове /Imperial Italic, Imperial Gallic, които са цели/, новите шлемове са съставени от две половини, съединени гребен помежду си.

 

 

Мечът на легионерите се променя като пораства на дължина и достига дължина до към метър, късият гладиус е изоставен като е заменен от дългата спата подходяща за нанасяне на сечащи и мушкащи удари.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*