Облеклото на раннохристиянския епископ

двама, епископи

В съвременното мислене е застъпена теорията, че визията на християнските духовници е една и съща през цялото съществуване на християнската религия. Всъщност истината е доста по-различна – съвременното облекло е завършен вид, след дълга еволюция в която християнските духовници са прости свещенослужители. За разлика от Средновековието, когато папи, патриарси и епископи носят доста луксозно облекло, през късната Античност, епископското облекло е скромно.

духовник,

Първоначално християнските духовници са просто образовани хора, които познават много добре Светото писание. Тяхното облекло не се различава много от облеклото на обикновените римляни. Но развитието на християнството налага божиете служители да носят специално облекло. В началото на християнството лицата, които извършвали християнските обреди били облечени с проста бяла туника наречена (стихар от гръцки). Стихарът представлява дълга туника по-дълга от обикновено, другото и наименование е „далматика“.Тя е направена от лен. Стихарът запазва късноримските си черти поне до VII век. Тогава все още се пришиват украсяващи елементи наречени клавии. Друга част от облеклото в ранния период е албата. Това представлява дълъг плат подобен на шал който се увива около врата. Направен е от вълнен плат.

Облеклото е изключително скромно, прави впеатление,че липсва добре известната коприна с които са известни средновековните духовници. Тя влиза в употреба от VIII век. когато духовниците започват все повече да се я използват за направя на своите одежди, тогава навлиза сложната бродерия. От X век започват да носят и „сакос“ който е подарен за първи път от ромейския император на константинополския патриарх. Тя е подобна на стихара, но е по-къса и по-лека

През всеки  следващ век духовниците прибавят по нещо към своите дрехи. Така стигаме до VI век когато има епископи облечени със стихар (черно-бял), омофор, бял със бродирани шалове и фелон (светло-зелен). Фелона произхожда от римската пенула. Една от „спекулациите“ е дали са носели колан или пояс като съвременните под фелона. Познавайки римските привички знаем,че те винаги са носели туника заедно с колан. Така,че най-вероятно епископите са носели колан или пояс.Епископите от времето на Юстиниан Велики започват да живеят в разкош и огромни дворци. Типичен пример е протежето на Юстиниан – Максимиан, който израства много бързо в църковната йерархия.Той е и първият архиепископ. Максимиан не е желан от богомолците, но волята на императора е непоколебима. Той е живял в разкошен дворец в Равена в който подът и обсипан със златни елементи. Андрей Ангелус е написал много хубав извор за живота на епископите от Равена – „Liber Pontificalis“. Самият той е епископ на Равена, както и историк.Има специален луксозен трон, който все още е запазен. По негово време църковния утвар е златен или сребърен, който привлича всякакви мародери и често църквите стават обект на грабежи

 

юстиниан, епископ,разкош,християнство

  Епископа от VI  век, обича разкоша, защото върху стихара  носи далматика, която   най-вероятно е направена от коприна с богата украса по нея (брокат) . Забелязват се кръглите фигури по нея или т.нар. медальони, които са неизмена част от ромейската коприна.  Те по-късно стават типично византийски дрехи. Над далматиката, се облича и гореспоменатия фелон , който се е носел при литургии и специални събития. Цветът му вариал от светлозелено, златисто или кафяво.  Той произлиза от римските плащове, направени са от вълна по-късно се правят от коприна. 

Цветовете на епископските одежди не са случайно избрани, всяка дреха има религиозна символикам например зеленият цвят на фелона изобразява епископът като добрият пастир, който води загубените души към оазис на вярата.

  Носи копринени бели чорапи и обувки подобни на късноримските калцеи, но по-луксозни. През Средновековието започват да носят обувки наподобяващи пантофи.

До тук говорихме за историята на епископското облекло, което можем да видим по античните изображения и средновековни икони. Повечето от тях са доста стилизирани (особено средновековните) и трудно можем да разберем всъщност как са изглеждали. За наш късмет има една отдадена група за които пресъздаването на историята е повече от хоби – това са възстановчиците или реенактори. Сигурно ще  запитате, някой прави ли изобщо възстановки на християнски ритуали от късната Античност? Отговорът – да правят, много хора в Европа включително и в България.

епископ.диспут

Античните възстановки набират много бързо полулярност в България и дават много добри плодове, но тепърва ще има още развитие.  Моя милост като член на Сдружение за антични възстановки „Mos Maiorum Uipiae Serdicae“ имам възможност да развивам този образ и заедно с моите колеги от сдружението и от другите сдружения да пресъздаваме християнски или

двама, епископи

ариански ритуали. С моят колега и добър приятел Манол Глишев пресъздадохме религиозен диспут на античният фестивал „Нике играта и победата“ в Никополис ад Иструм. В Този диспут Глишев изигра перфектно ариански епископ, който успя да обори моя милост (епископ от никейската вяра).  Такава възстановка за първи път се показва пред българска публика.

 

грях,прошка,епископ

 

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*