Гневът на Жакерията

жакерия,битки,селяни

Несъмнено най-голямото събитие през втората половина на XIV и първата половина на XV век  е „Стогодишната война“ (1337 – 1453 г.). В нея силите на Франция и Англия, заедно с техните съюзници, водят поредици от бойни действия за надмощие и контрол на Аквитания, Нормандия и „ябълката на раздора“ – Фландрия. Няма да се спирам на дългата хронология или бойните действия на „Стогодишната война“. За нея има предостатъчно литература и любознателния читател винаги може да намери литература.  Днес ще се спра на един рядко споменаван или по скоро засенчен момент от безкрайната война между французи и англичани.

Заради първоначалните успехи на англичаните в „Стогодишната война“ и най-вече заради английските победи при Креси (1346) и при Поатие (1356), кралската власт във Франция все повече се разклащала и ставала непостоянна. При Поатие по-малобройните англичани успели да избият цвета на френското рицарство и дори пленили френския крал Жан Добрият (1350-1364).Той подписал унизителен мир с който преотстъпвал на англичаните половината  Франция и обещал да заплати за своето освобождениe безумните 4 милиона екю. Жан Добрият така и не успял да се завърне във Франция, а новият крал Шарл V Мъдрия (1364-1380) отказал да заплати сума. Шарл се опитал да укрепи своята власт благодарение на феодалите, свикал даже Генералните щати, за решаване на проблемите и за усвояване на нови средства. Делегатите на Генералните щати поискали от краля реформи, но той отказал. Положението е страната все повече се влошавало. Кралската власт отслабвала и недоволството на населението се увеличило.

крал,навара,карлос
Крал Карлос II Наварски

И точно в този момент на 28 май 1358 г, в северна Франция избухнало селско въстание наречено по презрителното наименование на селяните във Франция (жак). Селското въстание „Жакерия“ е в отговор на безмилостната експлоатация на която феодалите подлагали селяните.  Заради „Стогодишната война“ положението на френските селяни става плачевно – англичаните се чувстват като у дома си. Земеделските земи и фермите били разграбвани.  Разграбванията най-често се правели от останали без „препитание“ наемници между периода на примирие.

 

Положението на френските селяни е от XIV във Франция е описано от летописеца – Жан де Венето. Според него през 1358 г, “ лозята източникът с който се произвежда вино, радост за човешкото сърце, не се обработват, полетата не се разоравали биковете, кравите и овцете не ходят на пасищата. Църквите и домовете са разрушени, навсякъде витае най-отчаяна бедност. Феодалното подтисничество почти унищожа-

ва френската средновековна икономика.

"Жакерията" в илюстрация от XV век
„Жакерията“ в илюстрация от XV век

Към въстаналите селяни се присъединили и бедното население на градовете. Бунтовниците нападнали един отряд рицари в областта Бовези и убили четерима от тях. Селяните от Пикардия, Ил дьо Франс и Шампан се вдигнали, подмогнати от градския плебс.  Над сто хиляди души се събрали под бунтовните знамена, силите на бунтовниците нападали и разграбвали феодалните имения, замъци. Те нямали програма, за тях било важно да се избият колкото се може повече знатни люде. Върху знамето на въстаниците имало изобразена

лилия, която представлявала емблемата на кралския двор. С това действие бунтовниците показвали, че не са срещу кралската власт и са им предани. Феодалите изпаднали в ужас, заради несигурното си положение.

 

Причината селяните да са толкова успешни в битките се дължало на Гийом Кал, който бил служил в армията и имал военен опит. Под негово командване селяните разбили многократно кралската армия. Аристокра-

цията се готвела да ответен удар под предводителството на краля на Навара – Карлос II (наричан Злия)

(1349 – 1387). Карлос се отправил към Париж, надявайки се да заграби властта, но по пътя срещнал въстани-

чески отряди, но той не посмял да влезе в схватка с тях. Гийом Кал също потеглил за Париж, но бил изоста-

вен от гражданите, които не изпълнили обещанието си да го подкрепят. Това създала патова ситуация,

защото в продължение на няколко дни нито едната войска нито другата влизали в бой. Аристократите подве-

ли Гийом да отиде в лагера на Карлос, той се съгласил, но те го заловили и екзекутирали. Загубили своя

водач, селяните се разпръснали. Започнало преследване на бунтовници, което продължило няколко месеца. За тези няколко месеца били заловени и екзекутирани около двадесет хиляди бунтовници.

гийом,кал,лидер,водач
Скулптура на Гийом Кал

Въстанието на Жакерията не успяло, защото те не били достатъчно организирани, нямали ясен план как де

действат, повече се отбранявали и рядко нападали, нямали достатъчно материална подкрепа и боен опит. Чумата също изиграла силна роля за развоя на въстанието.

Селячеството във Франция било разгромено, но то нанесло силен удар върху феодалния строй във Франция. Показало могъщия потенциал на бунтовните маси. Въстанието на Жакерията ускорило процеса на освобождение от феодална зависимост.  На аристократите им се наложило повече да се съобразяват със

селските маси, които винаги били готови да се вдигнат, когато правата им били смачквани системно. Но не така бързо приключила „Стогодишна война“, която проточила още много години чак до 1453 г, когато територията на Франция била буквално опустошена от безкрайната война.

 

Източници: Йордан Николов “ История на Средновековния свят, Възходящо Средновековие“ и http://www.medieval-wars.com/articles/ha_0040.html „Жакерия“ – Комментарии к Столетней Войне.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*