Ромейската кухня

търговци

Много византийски автори отделяли огромно внимание на

битките,дворцовите интриги,войните на василевсите,религията. Но

много малко автори обръщали внимание на ромейската

кухня,хранителните навици на аристокрацията и обикновеното

население.А храната е много важна част от живота на

хората.Когато храната е в изобилие императора може да е сигурен

за трона си,но ако година е сушава реколтата ще е слаба или

никаква.Тогава се увеличава вероянтността населението да се

вдигне на бунт и главата на императора да „полети“.

Ромейската кухня носела белезите на римската и гръцката кухня.С

развитието на империята се развивали търговските пътища,а с тях

съответно и византийската кухня. Византийските готвачи

екпериментирали постоянно повлияни от две области в империята:

Мала Азия и старата гръцка кухня. Ромейската консумация на

храна зависела от социалната класа. Императорският дворец бил

място на което се откривали всякакви подправки и екзотични

рецепти; гостите били гощавани с плодове, медени и сиропирани

земеделие

сладкиши. Това разнообразие на храните се полагали само на

аристократите и императора. Обикновените хора се хранели с

по-бедна и обикновена храна. Най-често консумирали хляб,

зеленчуци, варива и зърнени храни, приготвени по различни

начини. Салатата била широко разпространена в

империята,дотолкова,че когато император Йоан VII Палеолог

посетил Флорения през 1439 г , попитал дали могат да му

приготвят салата. Ромеите произвеждали най-различни сирена,

включително известното сирене „anthotiro” и „kefalintzin”. Също се

наслаждавали на всякакви морски дарове и риби.Обожавали да

консумират яйца с които приготвяли известният омлет „sphougata”

тоест „порести“, споменати от Теодор Продромос. Всяко

домакинство разполагало с домашни птици.

Византийския елит си набавял други видове месо,чрез лов, любимо

занимание на мъжете. Обикновено ловували с кучета и

соколи,макар,че понякога залагали капани и мрежи. По-големите

животни били по-ценни и съответно по-скъпи. Гражданите коляли

в началото на зимата свине и така си набавяли за семействата

мас,а от месото правели колбаси. Само средната и горната класа

могли да си позволят агнешко. За ромеите свинското било месото

на бедняците,а телешкото и агнешкото месото на елита.Рядко

консумирали говеждо,защото ги използвали за работа по нивите.

римски,хляб

Гражданите от средната и нисшата класа в градове като

Константинопол и Солун, най-често се хранели в

таверни.“Порядъчните“ хора избягвали да ходят на такива

места,защото според тях били свърталища на пороци.Най-често

варели своите гозби,тенденция,която създали ромейска поговорка

„Мързеливият готвач приготвя всичко заедно,чрез варене. Сос

гирос ( сос подобен на чесновия ) се използвал често в гозбите

като подправка. Благодарение на това,че Константинопол се

намирал между традиционни търговски пътища, ромейската кухня

се влияела от различни региони: Арабския халифат, Италианска

Лангобардия, Сасанидска Персия. Влиянието продължило и по

време на османското нашествие и затова модерната турска,

арабска,гръцка и другите кухни на Балканите са толкова идентични

и използват почти еднакви съставки. От напитките най-много

уважавали виното или смесеното с мед-медовина.Македония била

известна със своето висококачествено вино.По време и след

Кръстоносните походи,западното население се запознало с

ромейското вино.Най-доброто вино било от Крит.

По време на Комнините гражданите обеднели много и разликата

между бедни и богати станала огромна.Богатите се хранели с

всевъзможни вкусотии,докато бедните едвам оцелявали. Това се

дължавало на военните капманиии на Комниновите императори.По

това време столицата нараснала между 100 хил. и 500 хил.

Изхранването на толкова голямо население се оказало сериозен

проблем.Ромеите ценели много книгата „Геопоника“ написана през

X век,в нея е написано всичко за ромейската гастрономия,рецепти

навиците им.

Тук ще добавя две менюта едно било на елита,а другото на

селяните.

Спонги омлет ( по-нагоре обясних какво представлява),Апаки

(пушено филе), вино с вкус на свински черен дроп ( доста

екстравагантен вкус,дори за ромеите) заек опечен с червено вино,

печено свинско с мед и оцет, бял хляб, ориз с меден пудинг, сладко

от дюли.Менюто на бедните нормално било простично и

недостойно за богатите: каперси в мед, черни маслини със

синапено семе, задушено зеле с гарос, черен боб,различни видове

черен хляб.

Източник Андрю Долби „Вкусовете на Византия“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*