Император Никифор II Фока-“бледата смърт за сарацините“

В историята на Византийската империя има много примери за владетели,които

са извадили от калта държавата благодарение на качествата си.Те не са се

спирали пред нищо за да възвърнат или увеличат мощта на Византия.Мерките

им често са били враждебно посрещани от повечето съсловия в

империята.Императорите почти винаги са били притиснати или от

духовенството,обикновените хора или аристокрацията.В името държавата

мнозина василевси са загубвали живота си.Византия винаги се е отличава с

невероятната си издръжливост и приспособяване към всякакви промени.Дори в

периодите на застой,когато не се очаква империята да атакува,тя възражда

своите сили.Но тези императори не пестят средства се грижат за величието на

армията без,която империята не би могла да мисли за походи.

Един такъв владетел бил Никифор II Фока.Той бил родом от Кападокия и

произлиза от знатния род Фока,който бил много значим фактор във военно-

земеделската аристокрация.Фамилията му има гръцки и арменски корени,които

се отличили като отлични пълководци по време на Македонската династия.Дядо

му Никифор фока бил стратег на западните теми по време на управлението на

император Василий I Македонец.Негов известен син бил Лъв Фока,който е

разбит от българския цар Симеон при Ахелой през 917г.Бащата на бъдещия

император бил друг изтъкнат пълководец-Варда Фока стари.

Няколко години преди да стане император Никифор Фока бил на поста

доместик ( главнокомандващ имперските войски) на император Роман IIкрасив

и мил младеж,но със слаба воля,трудно взимал сам решение и лесно се

поддавал на влияния.В началото на своето царуване се оженил за дъщерята на

един кръчмар-Анастасо,която приела името Теофано.Императрицата имала

пълно влияние над императора и възползайки се умело,тя издействала съвсем

законно оттеглянето на императорската майка и неговите пет сестри.Евнуха

Йосиф Вринга също имал голямо влиение и се грижел за държавните

дела.Роман II бил не можел да се сравнява с амбициозния си доместик

Никифор Фока,който живеел за да воюва срещу сарацините в името на

християнската вяра.

През лятото на 960г. Никифор Фока поема за остров Крит и след особено

кървава обсада, продължила цялата зима през март 961г, войските му превзели

главния град на острова-Хандак.След близо век и половина арабско

владичество най-важната им твърдина в Източното Средиземноморие отново

попада в ромейски ръце.След тази победа Никифор Фока е посрещнат

триумфално в Константинопол,но това е само началото на бляскавите му

победи.Той подена сухопътни операции навътре в Сирия.Един след друг падат

редица градове:Аназарвос,Рабан и Дулук.През 962г. След дълга обсасада се

предава и Алепо-столицата на Саиф ад Даулах.С победата в Крит и в Сирия са

отстранени главните арабски пунктове.Тези победи показват нарастналата мощ

на ромейското оръжие.

220px-Nikiphoros_Phokas

Награда за бляскавите му победи се оказва тронът.След неочакваната смърт на

Роман II през 963г. Властта се предава в ръцете на младата императрица

Теофано.Тя става регент на малолетните си синове Василий II и Константин VII

. Тя разбира,че ако бързо не намери подкрепа в някой силен пълководец ще

загуби битката за трона,защото Йосиф Вринга готви планове да свали

императрицата.Затова тя сключва споразумение с посивелия в битки Никифор

Фока в Кесария.Там той е избран от верните си войски за император и не след

дълго се завръща в Константинопол.След улични боеве побеждава Йосиф

Вринга и накрая е коронясан в „Света София“.Така той става легитимно част от

македонската династия и формално спазва правата на младите наследници.

Поста на Вринга се заема от евнухът Василий,извънбрачен син на Роман

Лакапин.Той играе важна роля още от времето на Константин VII. Сега

получава новосъздадената титла проедрос (началник на императорския

двор),който става дясната ръка на Никифор II Фока.Позицията висш

главнокомандващ на Изтока става блестящия генерал Йоан

Цимисхи,представителел на знатен арменски род,който заедно с Никифор II

Фока били най-изтъкнатите военачалници по това време.Брат му Лъв Фока и

негов стар военен другар като доместик на Запада получава титлата куропалат

(управител на двореца),възрастният му баща Варда Фока получава титлата

кесар.

златна,монета

С възкачването на Никифор II Фока на власт ( 963-969 ) се засилва влиянието

на една от най-силните магнатски малоазиатски фамилии.Но нито видът

му,нито маниерите му подсказвали,че е част от такава фамилия.Той бил

груб,грозен,не се интересувал от нищо друго освен битките и християнската

вяра.Живеел скромно и бил страстен поклонник на Свети Анастасий.Въпреки

неаристократичните му навици Никифор II си остава типичен представител на

Динатите.Неговото управление засилва много позициите им.През 967г,той

издава закон който забранява купуване на отчуждени имоти от страна на

богатите.Бедните могат да купуват само от бедни,а богатите само от

богати.Въпреки този закон,той се грижи за стратиотските войски-нормално

войниците трябва да се въоръжават на стойност 4 фунта злато,сума достатъчна

според предишните императори за въоръжаване на армията.Но като заклет

войник император Никифор II Фока издава закон,който гласи,че всеки стратиот

трябва да се въоръжава на стойност 12 фунта за да могат да отговорят на

непрекъснатите военни кампании.Логично след този закон стратиотите

забогатяват и се зачисляват към новообразуващата се дребна аристокрация-

ядрото на по-късните прониари.

Успоредно с това Никифор се опитва да ограничи църковното разсрастване на

забогатяване.Затова издава през 964г.закон ограничаващ строежа на нови

църкви и манастири и даването на дарение.От периода на Иконоборството

църквата се е била превърнала в „глезеното дете“ на империята и всеки

василевс отрупвал с дарения църквата.Логично тя забогатяла неимоверно,а по

това време империята имала глад за земи и затова Никифор II издал този

закон.

възкачване

Като император Никифор II продължил завоеванията,които започнал като

доместик по време на царуването на Роман II. Непокътната от столетия граница

се отнесена от войските на императора-войн.Няколко години продължава

битката в планинската Киликия,битките там били изключително трудни заради

терена.Едва през 965г. Тарс и Мопсуетия се предали през угрозата да останат

без провизии.През същата година византийската флота превзема остров

Кипър,което засилва ромейското влияние в тази част на Средиземно

море.Въпреки многобройните завоевания превземането на Кипър и Киликия

отваря вратите за подчиняването на Сирия.Oще през 966г. Застава пред

стените на Антиохия,но плановете му се провалят.Чак през 968 пак се захваща

с Антиохия,идеята му е да се откъсне градът от външния свят като се превземат

всички селища на юг от Антиохия.Въпреки предварителните планове обсадата

се проточва,Никифор II се налага да се върне в Константинопол и чак през 969

г. генералите Петър Фока и Михаил Бурцис превземат столицата на Сирия.Само

няколко месеца по-късно пада Алепо и вторият наследник на Сейф ад Даулах се

принуждава да подпише унизителен мирен договор с Византийската империя.В

резултат на тези кампании част от Сирия в която влиза и Антиохия е

присъединена към империята,а друга включваща Алепо признава ромейския

суверенитет.Чрез анексирането на Киликия и голяма част от Сирия,териториите

на Византия значително се разрастват.В тях влиза и патриаршеския град

Антиохия,който преди векове влизал в пределите на

империята.Нехристиянските поданици на империята били задължени да плащат

данък.

Както обикновено се случва с разширяването на изток западната част на

империята е занемарена.Империята си разваля отношенията със Свещенната

Римска империя,управлявана от Отон Велики.Съперничеството между двете

империи отново се разгаря.Отон Велики се стреми да сложи ръка на остатъка от

Италия,но те са част от Византия.Затова година преди възкачването на

Никифор II Фока изпраща пратеничество за приятелство в Константнипол

целейки да получи останалите части от Южна Италия.Такова сътрудничество му

е отказано тогава (949). Затова той опитва втори път като изпраща през 968 г

делегация водена от епископ Лиутпранд.Предложението е император Отон да

се ожени за една от сестрите на императора и като зестра да получи южните

територии на Италия.Това предложение е възприето от Византия като гавра и

така е отговорено-с пратеника се отнасят почти като племенник.С тези

действия Никифор II иска да покаже,че за тях Отон Велики не е никакъв

император,а просто нахален варварски крал,който не може и да мисли за брак с

благородната принцеса.

Междувременно настъпва промяна в политиката с могъщия доскоро съсед-

България.След покоряването на Киликия и Сирия,Византия чувствала,че

плащането на данък на България било унизително.Затова през 967г. Когато

българските пратеници се появяват за годишния данък,войнствения император

се разгневил и заповядал да ги изгонят,като преди това ги набият.Никифор

заповядва на войските си да нападнат България за да покажат на съседа си,че

империята е достатъчно силна.Все пак Никифор се задоволява само с военни

покази и не се осмелява на сериозни операции в България.Явно споменът за

могъщата България е все още жив.Също така не желае да открива втори

фронт,докато не се е справил с арабите.Затова той проявява хитрост като

плаща на киевския княз Светослав да нападне България през 968г,но скоро е

принуден да се върне,защото родината му е нападната от печенегите.Княз

Светослав се завръща в България през 969г, като сваля цар Борис II.

Императора скоро осъзнава,че Светослав не следва ромейската политика а

мисли за разширението на своята държава.Късно Никифор разбира каква

стратегическа грешка е направил като сам е довел русите на Балканския

полуостров.Затова прави опити за съюз с българите срещу тях,но опитите се

провалят.Защото само шест седмици след превземането на Антиохия е убит при

покушение.Въпреки военните си успехи императора остана непопулярен сред

народа,заради огромните разходи по издръжка на армията,монетната система

се обезценява.Зад покушението стоят Теофано съпругата му и някогашният му

приятел Йоан Цимисхи.Теофано става любовница на младия и красив генерал и

скоро измислят план за убийството на императора.Една зимна вечер е убит в

покоите си от заговорници на Йоан Цимисхи.

никифор,фока,влиза,константинопол

Смъртта на императорът-войн разчиства пътя на други амбициозни

претенденти.Един от тях е заговорникът-Йоан Цимисхий.Обикновено

заоговорниците се оказват некомпетентни,но Цимисхий се оказва не помалко

блестящ представител на династията.При неговото управление империята

достига става още по-силна.Нелепата смърт на Никифор II Фока не залива

великото му дело.Мразен от мнозина,възхлаляван от други,той се оказва човек

с много идеи за възраждане на силата на империята.Наследниците му ще

успеят да осъществят мечтаното връщане на голяма част от загубените

територии,справяйки се с всичките врагове на Византия.

Източник:

Георгий Острогорски „История на Византийската държава“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*