Екзархатитe

равена,екзархат

Завоеванията по времето на император Юстиниан ( 527-565 ) водят до

превземането на цяла Италия,която отново става част от Римската

империя.Освен Италия Велизарий и Нарзес успяват да завоюват Вандалското

кралство в Северна Африка и части от кралството на Вестготите в

Испания.Амбициите на Юстиниан са големи,но реалността е друга.Империята

няма възможност да отдели достатъчно войски за тези области,които почти

веднага са атакувани от различни племена.В Испания териториите бързо са

загубени от вестготите,които си върнали тероториите.В Италия и Африка

положението било по-различно. На Апенинския полуостров се появяват

Лангобардите-германско племе,което идва от север.Лангобардите започнали с

лекота да отнемат италийските владения на Византия.За да запази владенията

в Италия и Африка-император Маврикий създал две административни области-

екзархати.

вандали,кралство

В Италия бил създаден Равенския екрзархат със столица Равена,а в Африка на

териториите на бившето Вандалско кралство-Картагенски екзархат със столица

Картаген.Равенския екзархат бил създаден през 584 г. и просъществувал до 751

г. когато бил превзет от франките на Пипин Къси.Картагенския екзархат е

създаден между 585-590 г, до 698 г, когато бил превзет от арабите.Екзархатите

се управлявали от специално лице назначено от императора носеща титлата

екзарх. В негови ръце били гражданската и военната власт.Равенския екзархат

бил разделен на херцогства:Рим, Венетия, Калабрия, Неапол, Перуджа,

Пентаполис и други.Картагенския екзархат почти през цялото си съществуване

не се променило с малки изключения. Когато Триполитания се отделя от

екзархата и преминава към Египет. Двете Мавритании се сливат за да

образуват новата провинция-Мавритания Прима.Към екзархата на Африка

сан витале

влизат Балеарските острови, Сицилия,Корсика и Сардиния.Повечето територии

на екзархата на Равена е съставен от крайбрежни градове,които по-лесно могли

да се защитят от силния ромейски флот. Вътрешните територии били в ръцете

на лангобардите. Херцогство Рим,което било част от Равенския екзархат,заедно

с папата били длъжни да се подчиняват на екзарха и съответно на императора.

Отношенията между Византия и папата били доста динамични и невинаги

добри. Папата често не следвал ромейската политика и даже се опитвал да

отлъчва императорите, които оказвали подкрепа на монофизитите. Стига се до

там,че папа Мартин I е арестуван по заповед на император Констант II около

655 г.и е заточен,заради религиозни спорове. А един от екзарсите на Картаген-

Грегорий се разбунтува срещу централната власт отново по времето на

император Констант II. Грегорий пада убит в битка с настъпващите араби.

Империята нямала възможност да изпраща постоянно войска в Италия. В

началото действително заради нашествията на лангобардите се създали местни

военни части въоръжавани с пари от Константинопол. По-късно отрядите се

въоръжавали изцяло на издръжката на местните.Тези отряди формирали т.нар.

exercitus romanae militae”. През 608 г, от Картаген потегля младия

Ираклий,който организирал бунт заминава за столицата Константинопол и

скоро сваля император Фока

Екзархатите се оказали много успешна формула от която почерпил идея

Ираклий,когато създал темите. Но за съжаление те били обречени заради

географското си разположение. Екзархата на Картаген приключил своето

съществуване през 698 г, когато арабите превзели областта,а Равенския паднал

под властта на франките през 751 г.

Източник Едуард Гибън “ Залез и упадък на Римската империя“

 

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*