Големите поражения-част втора

аспарух
"Хан Аспарух" Васил Горанов

Битката при Онгъла-битката е с особено значение за Източната

Римска империя-Византия,защото след нея се появява на картата

на Европа още една държава-България.Тя наследява традициите на

„Велика Стара България,която се намирала в пределите на днешна

Украйна.Битката при Онгъла се е състояла през лятото на 680 г. В

областта Онгъл,днешна Северна Добруджа ( Румъния).Тя е

кулминацията на войната между българите и ромеите.Българите са

водени от най-малкия син на Кубрат-Аспарух,а ромеите от

император Константин IV Погонат (брадатия).След смъртта на хан

Кубрат братята се разделят като не спазват завета на баща

си.Аспарух се насочва към богата Византия,търсейки нова

родина.Избира областта Онгъл,защото била естествено защитена

от делтата на река Дунав и мочурищата.Там изграждат военнен

лагер,което е добре укрепен.Аспаруховите българи започват

набези навътре в областта Мизия,което принуждава Константин IV

Погонат да събери всичката си налична войска от всички краища

онгъл
„Битката при Онгъла“ Васил Горанов

на империята.По това време империята е много силна-разбила е

арабите,аварите.И неочаквано се появява нов народ,който е

изключително дързък.Не се знае точната численост на изпратената

армия,но от Теофан Изповедник става ясно,че събрал от цялата

империя.Императора заминава с флота покрай брега на Черно

море,до делатат на Дунав,а отделно войска по суша тръгнала за

Онгъла.Численоста на войската на Аспарух също не се знае,но се

предполага,че е била значителна.

Когато византийците пристигат в делатат те съзират укрепения

български лагер,но не се усмеляват да нападнат,защото мястото е

коварно за битка.Българите също не атакуват а се скриват в лагера

си и изчкават развоя на събитията.Започват умела игра на нерви в

която ромеите губят.Минават няколко дни в които нито една от

двете армии нищо не предприема действие.Това изнервя

императора,който решава,че е по-добре да се оттегли като при

евентуална загуба,няма да бъден виновен.Тук се появяват

различни теории,които се опитват да тълкуват,защото Константин

се качва на няколко кораба и заминава за Месембрия.Ромейските

историци имат навика да изопачаваъ истината и затова според

тях,императора отишъл да лекува болките в краката си.Има

версия,че бързал да стигне на време за църковия събор в

Константинопол.Така или иначе бягството му е

факт,заповедите,които издал на стратезите,да изкарат българите

от укрепленията не дали ефект.Тръгнал слух,че императора ги е

изоставил,така паднал бойния дух на ромеите,които панически

започнали да изоставят бойното поле.Хан Аспарух забелязал,че

войската на византийците се оттегля и решил,че това е идеалния

момент за атака.Българите излезнали от укрепленията си и

разбили ромеите,които въпреки численото си превъзходство не

успели да окажат съпротива.След победата си българите не

спрели,а продължили да юг към Хемус.Там българите влезнали в

досег до славянските племена и най-вече „Седемте Славянски

племена.Принуден от обстоятелствата скоро император Константин

IV Погонат подписал мирен договор с българите,като се

задължавал да плаща годишен данък.С акта през 681г. се

признавало създаването на България,съставена от българи и

славяни.

ставракий,ранен

Битката при Върбишкия проход-при тази битката за трети път

римски император е убит при битка.Тя е част от поредната

българо-византийска война,която завършва с загуба за Източната

Римска империя.Заради засилването,разширяването на България и

особено след превземането на стратегическата крепост Сердика

(809),император Никифор I Геник събира войските и настъпва към

България през 811 г. Хан Крум разбира за огромната войска и на

два пъти моли за мир за да спаси България.Никифор отказва

самодоволно като напапада,превзема и опожарява столицата

Плиска.След като взима всичко ценно си заминава,като си мисли,че

е спечели войната.През това време хан Крум не бездейства,а

събира наемни аварски отряди,славяни застава в засада до

хан,крум,празнува

Върбишкия проход.Предварително осведомен за пътя на

византийската войска.Прегражда пътя отпред и отзад на

ромеите,като не оставя път за бягство.Така на 26 юли 811 г,

войската на Крум напада изненадващо армията на император

Никифор,като не взима никакви пленници.Цвета на римската армия

загиват-патрицият Аеций,патрицият Петър, патрицият

Трифилис,Роман стратегът на тема Анатолик,както и самия

император Никифор.Главата му била отсечена и набита на кол за

назидание.По-късно главата му е обкована със сребро и

превърната в чаша като всеки славянски вожд пил от нея в чест на

славнаат победа.От бойното поле единствено успял да се измъкне

тежко раненият Ставракий-синът на Никифор.Той успял да

достигне до Константинопол,където бил коронясал за

император.Малко след това починал от раните си.Победата при

Върбишкия проход затвърдила позицията на България като трета

сила в Европа след Византия и Франкската империя.

ахелой

Битката при Ахелой-паметно сражение състояло се до рекичката

Ахелой през 917г.В него войските на българския цар Симеон

разбиват ромейските войски водени от магистър Лъв

Фока,главнокомандващ на сухопътните сили на империята

и,доместик на схолите.Сражението при Ахелой е едно от

най-големите за Европейското Средновековие.Според арабския

хронист Ал-Масуди в битката взели участие над сто хиляди

души.До битката се стига след като през 913г. Византия приема

унизителните условия на българския цар Симеон.Майката на

малолетния император-регентката Зоя взема решение веднъж

завинаги да се справи с българската заплаха.Затова изпраща Лъв

Фока до Сирия,който подписва мирен договор с арабите.Така те

събират цялата си армия около 60 хиляди човека.Ромеите се

опитват да спечелят на своя страна печенегите и маджарите,но

отличната дипломация на Симеон неутлализира опитите на

ромеите.Войската на българите е оглавявана от самия цар

Симеон,възможно е битката да са участвали и предводителите

Теодор Сигрица и Мармаис.В българската армия има печенежки и

маджарски контингенти,общо цялата българска армия при битката

е равна на ромейската.В началото битката била много

кървава.След една ромейска атака,българска войска направила

лъжлива маневра,че се оттегля.Окуражени ромеите атакували,в

същото време скрити конни части на Симеон изненадали

ромеите,които ударили на бяг към морето.Точно в този момент

станала ужасна сеч в която загинали много византийски

пълководци Константин Липс,Йоан Грапсон,патриций Роман-

друнгарий на флота и други.Оцелели само две хиляди от

ромейската войска,които заедно с Лъв Фока се насочили към

Месембрия.Според Лъв Дякон половин век след битката могат да

се видят купищата кости на безсрамно посечените ромеи.След

битката военната мощ на Източната Римска империя е временно

парализирана.Година след битката Роман Лакапин извършва

държавне преврат като сваля Зоя Чернооката от властта.През 919 г

омъжва дъщеря си за младия император Константин VII и се

обявява за василеопатор (баща на императора),през същата година

Роман Лакапин е обявен за кесар,а през 920 г за император.

араби

Битката при Ярмук-една от най-трагичните поражения на

римското оръжие.Сраженията се състояли от 15 до 20 август 636 в

Сирия между Византия и набиращия сила Арабски халифат за

контрол над Сирия.Ромейската армия била командвана от

застарелия Ираклий,който в последствие оставил командването на

династа Вахан,а Ираклий се оттеглил.Арабите били командвани от

Халид ибн ал-Уадлид.Специално за битката ромеите събрали към

80 хиляди души,а войската на арабите били двойно по малко-30

хиляди.Ромеите събрали всякакви националности от империята-

славяни,арменци,гърци и араби-християни.Предната година-635г.

Арабите превзели Дамаск и това принудило Ираклий да събере

огромната армия.Първите схватки са още в Емеса.Арабската армия

е по-леко въоръжена и много по-мобилна от византийската.Тя е

трудноподвижна и след няколко дневни боеве позволява да бъде

обградена от по-малката арабска.За това обграждане спомагат

дезертирането на арменците и арабите-християни.Армията на

ромеите е притисната в долината на река Ярмук.Освен това

командването и координацията липсвала в ромейската армия и

това допълнително решило кой ще спечели битката.Жертвите са

толкова големи,че на практика империята остава без полева

армия.След тази битка Сирия е загубена и Светите земи.Делото на

Ираклий срещу персите,което се станало негова цел на живота

била заличена за няколко години от арабите.

роман,диоген

Битката на Манзикерт-битката се смята за началото на края на

Източната Римска империя,защото при нея войските на император

Роман IV Диоген били разбити близо до крепостта Манзикерт

(Армения) през 1071г.От войските на селджукския султан Алп

Арслан.Самият василевс е пленен и малко след това детрониран от

столичната аристокрация.Тази битка е третия поход на способният

поход при който е събрал наемнна войска съставена от

франки,печенеги,узи.Предните били успешни,но този завършил

катастрофално.По това време било започнало разложението на

традиционната система на управления в империята.Опозицията

срещу василевса била голяма,оглавявана от Михаил Псел.Ромеите

са твърдо решени да не позволят на турците да сложат ръка на

Армения и изпращат силни контингенти.За съжаления качеството

на темните войски е понижено преди възкачването на Роман IV

Диоген,заради отклоняване на средства.По време на похода

императора остава отчужден от войниците си заради разкоша с

който води със себе си:аптека,турска баня,параклис.Ромеите

нямали представа за местонахождението на селджукските

турци.Византийците лесно си връщат крепостта,но битката тепърва

предстояла.Малко преди битката узите дезертират и отиват на

страната на турците.Роман отхвърля турското предложение за

мир,защото знаел,че хазната е празна,заради събирането на

армията.И трябвало на всяка цена да се върне с победа.Армията на

ромеите била съставена главно от тежка пехота и тежка конница-

катафракти,а турската от лека пехота и кавалерия.Имали и

специални войски с които вдигали много шум.Турците използвали

класическия бой „бягай и удряй“ типичен за степните народи.Не

успявайки да ги въвлече в решително сражение императора

заповядва отстъпление по залез слънце.Кооридинацията не била

добра и заради дългия фронт,войниците сметнали,че василевса

бяга позорно и дисциплината на армията изчезнала.Султан Алп

Арслан видял възможност да действа и скоро турската атака

смазала ромеите.Загинали мнозина в безредието.Императора бил

обграден и заложен жив и отведен в плен.След унижението,което

преживял от страна на султана император Роман IV Диоген бил

пуснат да се прибере,като преди това се съгласил да плати голям

откуп и да предаде доста крепости в турски ръце.Ескортирали го

мамелюци,но когато се докато се прибирал в Константинопол

разбрал,че бил детрониран и на негово място бил възкачен Михаил

VII Дука.Преди да успее да събере верните си войски,срещу него са

изпратени войсни начело с Константин и Андроник Дука.Обсаден е

в Адана Киликия.Започват преговори,които завършват с

обещание,ако се откаже от трона,да остане жив.Противниците му

се съгласяват,но е излъган,арестуват го,ослепяват го и го заточват

в манастира Киналиада в Мраморно море.Умира от инфекция

причинена от ослепяването.В десетилетията след битката при

Манзикерт империята бавно рухва залята от турските

пълчица.Селджуците разбират,че византийците не са непобедими и

това им дава кураж да действат.

Източници „ГИБИ том III,том V”,”История на Византийската

държава“ „Залез и упадък на Римската империя“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*