Вандали

vandali

 

 

Нормално варварските народи се свързват с Римската империя като кратък списък в историческите книги .Но кои

всъщност са били вестготите, франките, остготите , вандалите или свебите? В тази статия ще обясним произхода

на едни от тях: вандалите.

Епопеята на вандалите започнала да се пише в края на IV век. Преди това били изминали дълъг път от своето родно

място, южно от Скандинавския полуостров. Най-старото споменаване на вандалите е от Плиний Стари, който ни дава

списък на германските племена, които обитавали Източна Европа, извън римските граници. В средата на I век ги

откриваме на територията, която днес знаем като Полша, докато в края на II век се разделят на две групи – силинги

които останали на тази територия и хасдингите които се настанили до Судетите.

Хасдингите участвали в Маркоманските войни, служейки на Марк Аврелий като помощни войски в Дакия. По време

на царуването на Константин Велики се настанили в Панония. През IV век приели християнството,но в арианския му

за разлика от римляните, които изповядвали Никейския вариант. През V век териториите на вандалите започнали да

се дестабилизират от нашествията на хуните. По времето на Атила хуните станали много могъщи, което принудило

някои от вандалите хастинги да потеглят на запад. През 401 г. вандалите се опитали да прекосят река Дунав и да се

настанят в плодородните територии на Източната Римска империя. След като им е отказано поели курс на запад към

провинция Реция (днешна Австрия).

 

varvari

 

През следващите пет години се придвижили към река Рейн. Вандалите хастинги се обединили със своите братя

силинги, както и с голяма група свеби. Когато пристигнали при границата между Галия и варварския свят (Рейн)

тяхното напредване било спряно . Зоната била охранявана от франките които се изправили срещу вандалите. При

битката загинал вандалския крал Годигизел и 20 хиляди вандали. След вандалската победа през 406 г. те навлезни в

Галия и тяхното напредване продължило. Според много извори Рейн бил замръзнал, който улеснил варварите.

 

karta

 

По онова време Рим изживявал период на анархия. Император Хонорий трябвало да се изправи срещу Константин III

и вестготите на Аларих. Вандалите се възползвали от тези проблеми на империята и напреднали навътре в Галия,

като плячкосали Аквитания. Прекосили Пиринеите през есента на 409 г. В този момент силингите, хастингите и

свебите се разделили и поели различни пътища на Пиринейския полуостров. Две години по-късно проблемите на

Хонорий почти били разрешени и положените се подобрило. Аларих умрял,а Константин скоро щял да го последва.

Това бил моментът в който имперския двор се преместил в Равена, тя се превърнала в новата столица на империята.

Хастингите се настанили в Галисия,а силингите в Бетика, давайки според някои историци името на Андалусия,

чиито топоним бил Вандалусия. Този регион се запомнил с това име след настаняването на вандалите.

 

teritoria

 

Вандалите останали на Иберийския полуостров две десетилетия участващи в много разграбвания като например

Нови Картаген през 425 г. Малко след това тръгнали за Африка след като били повикани от управителя на

провинция Африка – Бонифаций, който имал нужда от тях за да се противопостави на младия император

Валентиан III. Там създали свое кралство които се превърнали в едни от главно действащите лица участващи в края

на Западната Римска империя.

 

През 429 г. управителя на Африка Бонифаций привлякъл вниманието на вандалите за своята борба срещу Аеций

който бил верен на император Валентиан III. Вандалите прекосили Гибралтар, изоставяйки Иберийския полуостров.

С пристигането си в Африка се сблъскали с негативното отношение на Бонифаций, който им казал,че повече нямал

нужда от тях. Твърде далеч за да се върнат, вандалите решили да се настанят в богатите африкански територии.

Напреднали към Магреб и превзели териториите, които днес са познати като Мароко и Алжир. По- късно Валентиан

подписал договор с Гейзерик и така вандалите станали федерати на Западната Римска империя. Тяхното задължение

било да се бият на страната на Западната Римска империя, като в замяна можели свободно да живеят в териториите

в които се били настанили. Този съюз скоро бил разтрогнат и Гейзерик нападнал Картаген и го превзел без почти

никаква съпротива. По този начин вандалите ударили силно икономиката на Западната Римска империя, губейки

една от най-богатите си провинции. След като Гейзерик се настанил в Картаген, той продължил със завоеванията

покорявайки Сицилия, Корсика, Сардиния, Балеарските острови. Западната Римска империя загубила контрол над

западното Средиземноморие.

 

Империята опитала на няколко пъти да си възвърне загубените територии, но за тази цел имала нужда от силна

войска. Тази войска можел да предостави императорът на Източната Римска империя. Често тази помощ била

оскъдна и безполезна. След убийството на Валентиниан III, който бил заместен от Петроний Максим, Гейзерик

решил да разграби Рим. По време на разграбването на Рим, Гейзерик похитил съпругата и дъщерите на Валентиниан

женейки за една от тя своя син и наследник Хунерик.

Шест години по-късно Рим се опитал да си върне загубените територии в Африка,чрез огромен флот, който бил

унищоцен от вандалите близо до африканския бряг. След огромната загуба надеждите за връщане на загубената

Африка се изпарили. Едно от първите неща, които направил византийския император Зенон било да даде

независимост на Вандалското кралство през 474 г. само след две години Рим бил плячкосан. Гейзерик загинал

през 477 г. и бил наследен от сина си Хунерик. Неговият баща му оставил мощно кралство. Новият владетел

имитирал символите на императорите от Рим – носил пурпур и се обявил за избран от Бог. Според някои извори

започнал да сече монети с лика на баща си. Издал закон с който започнал да преследва католиците. Създал голяма

армия с която нападал западните райони на Африка (берберските). Залезът на Вандалското кралство започнало при

неговите наследници. Най-сериозните проблеми се оказали гражданските войни и берберските нашествия.

 

imperia

 

Царуването на Хилдерик (523 – 530) довело повело кралството към края си. Неговото царуване било маркирано от

пораженията срещу берберите, сближаването с Византия и толерантността към католиците. Всичко това довело до

бунт, който качил на трона Гелимер (530 – 534). Възкачването на Гелимер довело до намесата на ромейския

император Юстиниан, който изпратил армия начело на Вализарий. Само за година мощното някога Вандалско

кралство било унищожено. Кралството било включено в империята като провинция Африка. От тогава вандалите

започнали да изчезват от изворите. Така изчезнало едно могъщо кралство, което играело важна роля през V век

и имало голяма роля в падането на Западната Римска империя.

 

Източници: http://revistadehistoria.es/los-vandalos-primera-parte/, http://revistadehistoria.es/el-fin-de-los-vandalos-segunda-parte/

 

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*