Ксантип и разгромът на римляните

ksantip,kartagen,puni,bitka

 

Картагенците или както са ги наричали римляните-пуни винаги са се отличавали със силна сухопътна армия,флот, силна икономика. Това е и причината за Пуническите войни, които ще са тема в друга наша статия. Тук ще се спрем на чуждестранните войници-наемници и най-вече на чуждестранните предводители. За картагенците не е било странно да използват иберийци, сицилийски гръцки или дори спартанци, както ще стане дума в тази статия.

През III в. пр. Хр се е водила Пуническата война-първата от серията войни между картагенците и римляните за контрол на Западното Средиземноморие. Войната се води 23 (264-241 г. пр. Хр) години с променлив успех и за двете страни. След серия поражения на картагенците ( битката край нос Миле и битката до нос Екном) пуните се виждат принудени да търсят помощ от чужбина. Техните военачалници не са в състояние да се справят с надвисналата римска опасност. Затова управляващата върхушка в Рим взима решение да изправят свой човек до Елада и по специално- Спарта. Спартанците все още били известни като могъщи войни,затова и пуните прибягнали до услугите на наемника Ксантип.

С пристигането си в Картаген- Ксантип прави бърза проверка на армия и разбира,че тя е много боеспособна,но се управлява трагично от своите командири. Затова той разпространил слух (вероятно и за повдигане на бойния дух) ,че причината за загубата са командирите. Той успял да убеди войниците и другия предводители,че ако се оставят в ръцете му ги чака неминуема победа. При първоначалното обучение на картагенската армия си проличавал неговия талант и некъдарността на предишните командири. Войниците започни много да му се доверяват и с викове показвали одобрението си. Войните на Картаген нямали търпение да се срещнат лице в лице с римляните и да си отмъстят за предишните поражения. Военачалниците забелязали възстановяването на бойния дух и преценили,че сега е моментът за удар. Издали заповед при първа възможност да потеглят всички войници срещу римляните. Войската се състояла от дванадесет хиляди пехотинци, четири хиляди конника и разбира се тежката кавалерия-бойните слонове,които били около сто. Римската армия се състояла от около петнайсет хиляди войни,водена от Марк Атилий Регул.

kartagenci,slonove,voina

Римляните забелязали придвижването на картагенската армия в равнината и устроили своя лагер близо до картагенската армия. Скоро след това картагенските първенци се събрали на съвет за да решат какво да правят в този момент. Войниците били въодушевени и не искали отлагане, още повече,че войните викали името на Ксантип. Първенците решили да изпозлват войнишката енергия и разрешили на Ксантип да действа както сметне за добре. Спартанеца знаел много добре на какво е способна римската пехотна. Затова решил да използва някои нововъведения и помощта на бойните слонове и по-силната картагенска конница да обърне нещата в своя ползва.С разположените най-отпред бойни слонове спартанеца разчитал да опази войската от римската пехота. Въпреки първоначалните мощни атаки на слоновете бойният ред на римляните устоял. Но когато задните редици били заобиколени от по-многобройната картагенска конница, положението на римляните станало все по-зле.Слоновете и конницата бързо се разправили с римляните и в безредие един малък отряд се опитал да избяга, заедно с консула Регул.Римския отряд не могъл да се измъкне и бил заловен от картагенците. Консулът Регул станал пленник на пуните. Загубите на картагенците се състояли около осемстотин човека (наемници), а от римска страна оцелели само две хиляди души. Които увлечени в преследването на картагенските наемници, останали живи. Оцелелите римски части се добрали до град Аспис.

kartagenski,voin

След бляскавата победа Ксантип напуснал Картаген,защото непосредствената заплаха за Тунис е отстранена, Картаген си възвръща властта над тази територия. Римляните побързали да евакуират с кораби това,което е останало от африканската им армия. Първата Пуническа война продължила по море още 14 години до своя край. Съдбата на Ксантип не е известна, според някои древни автори той претърпял корабокрушение докато се прибирал към Елада,а според други стигнал благополучно до Спарта. И през 245 г. пр Хр. Отново става наемник, но този път в Египет.

Източник Полибий „Всеобща история“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*